(Раждането на Венера“, Сандро Ботичели, 1482-1486, Галерия Уфици, Флоренция) Венера. Коя е

(„ Раждането на Венера “, Сандро Ботичели, 1482-1486, Галерия Уфици, Флоренция)

Венера. Коя е тази богиня, толкоз позната и все пак толкоз загадъчна? Как и за какво съумява да покори душите?

Преди да бъде наречена Венера от римляните, богинята е била позната в Гърция като Афродита. Векове наред художниците са се опитвали да уловят нейната същина. В усилието си да й засвидетелстват същинска респект поетите са я описвали в сантиментални и сълзливи стихове, възпявали са нейното лице и кожа, съвършените й форми, примамливите й коси, пленителните й очи и, несъмнено, прелестните й гърди. Скулпторите са пресъздали нейния неизречен сексапил, както се вижда в многочислените мраморни скулптури, стигнали до нас през вековете. Тя е пленявала въображението на художниците от Ренесанса и постоянно е била за хората на изкуството въплъщение на неотразимото женско обаяние. За Омир тя била богиня на удоволствията - оттова и връзката й с любовните игри и заниманията.

Днес астролозите показват Венера в звездните карти като закръглена, разцъфтяла, отдадена на леност жена, в розови дантели и кормила, която яде бонбони, излетната на кадифен шезлонг. Тя е въплъщение на сладникавата, томителна обич.

Но Венера е доста повече от това. Както Афродита, тя е считана за богиня с огромна власт, а също и за Великата майка. С нея смешка не трябва — Психея сама се убеждава в това!  

Според легендата красивата и почтена Психея (в превод от гръцки език „ душа “) била третата, най-малка щерка на един цар. Мълвата за нейната невероятна и смайваща красота се понесла надлъж и нашир. Някои имали нечуваната смелост да съпоставят хубостта на Психея с тази на самата богиня! Не е нужно да обясняваме, че това разгневило Афродита, която не била от тези, които страдат тихомълком. Тя била отмъстителна (ревността е една от негативните страни на Венера) и взела, че лишила от изобилие царските земи. Хората се отчаяли и решили да създадат жертвоприношение, виждайки в гнева на Афродита причина за глада. Укорявали за всичко Психея, проклинали нейната хубост и я упреквали в нещо, за което тя въобще не била отговорна.

Завели Психея на върха на уединен рид и я оставили там да я раздерат дивите животни. Върнали се по домовете си, потривайки ръце: „ Сторихме, каквото можахме “. Обзета от обезсърчение, Психея стояла премръзнала в нощта, страдала отвратително за фамилията си и изпитвала възприятие на виновност, че е толкоз красива. Но ето че, напълно внезапно била пренесена вълшебен от някаква невидима мощ във възвишен замък на един луксозен остров. Там незабележим ухажор я довел до възвишен възторг, а това бил самият господ Ерос, синът на Афродита.

Ерос я предизвестил, че не трябва в никакъв случай да пожелава да го види (за смъртните било доста рисково да видят с очите си господ или богиня, без значение че се считало за изцяло безвредно да се любят с тях). Затова това Психея в никакъв случай не била щастлива.

Когато нейните ревностни и досадни сестри научили за щастливата й орис, почнали да я изтезават. Питали я по какъв начин може да е сигурна, че нейният обичан не е ужасяващ, непоносим звяр, обладан от злите сили на някаква черна магия. Психея се разкъсвала сред желанието да угоди на фамилията си и лоялността към своя незабележим обичан. Сестрите изтръгнали от нея заричане, че идващия път, когато той я посети, тя ще вдигне лампата, с цел да го освети. Така вгнездили червея на подозрението в нейното младо и чисто сърце. Въздишайки, Психея дала обещание да го стори, като си мислела, че един взор няма да е съдбовен, а единствено ще й донесе сигурност. По-голяма неточност не би могла да извърши.

След прелестните милувки при следващото си посещаване, Ерос задремал на леглото до Психея, а тя вдигнала запаления светилник над главата му. Без да желае разляла върху него капка от врялото масло и той се събудил. Тогава зърнала за момент най-красивия от всички мъже и с това пристигнал краят. Всичко в близост изчезнало - Ерос, дворецът, езерото - и тя още веднъж се намерила на самотния рид, беззащитна пред естествените стихии. Какво да прави? Единственото, което й оставало, било да потърси някоя богиня и да я моли за помощ. Така стигнала до занемарения дребен параклис на богинята Деметра, земната майка, и нали била добросъвестна, почнала да го подрежда: измела пода, набрала цветя и билки в чест на богинята. Като всяка майка Деметра изпитала благосклонност към бедното дете и му споделила, че повода за всички сполетели го несгоди е гневът на великата Афродита.

Като научила това, Психея си споделила, че няма различен избор с изключение на да потърси ядосаната богиня и да я помоли за амнистия. Тогава Афродита й сложила четири неизпълними задания, коя от коя по-трудни, само че благодарение на растенията и животните, девойката се справила с трите от тях. Ала последната задача била да слезе в царството на мъртвите. (Всеки, който е бил влюбен, може да удостовери, че в един момент ти се коства, че пътуваш към пъкъла!). След доста рискове, рискувайки живота си на всяка крачка, тя най-накрая изпълнила поставените й условия и откакто минала през всички трудности, се освободила от гнева на богинята. И по този начин, Афродита се преобразила в най-очарователната свекърва, която можете да си визиите, върнала Психея на сина си Ерос и благословила техния съюз!

Особеното в тази история е, че любовта, т.е. Афродита (Венера) е онази, която реализира метаморфозата. Това не е просто преобразяването на почтения, посредством посвещаването му в тайните на плътското удоволствие; това е психическото видоизменение на личността. Кой не е виждал младеж, преди малко разкрил въздействието на другия пол? Това е процесът на трансформация, провокиран от любовта, която Венера символизира. Богинята вкарва героя и героинята в нашата история. Тя слага претенции, които привидно нямат връзка с казуса, а помощта идва от сферата на инстинктивното (представено от животните, растенията и природата) и - о, знамение! - задачата е изпълнена. Богинята е омилостивена. И това значи, че не потискаме, а използваме вярно силата, дарена ни от Венера.

Всеки, който е трансферирал тридесетте, а и преди този момент, знае, че любовта има освен хубави страни. Като горещото масло, опарило Ерос, тя може да донесе и страдалчество - например възприятието за изоставеност, от което се е измъчвала Психея. Големите сърца рискуват всичко и одобряват следствията. Плахите рискуват малко, и получават малко в подмяна. Любовта изисква опасности, само че възнаграждението може да бъде в действителност голямо! Не става дума за физическото наслаждение, доста по-съществена премия е развиването на личността. Опитът в любовта отличава дамите от девойките и мъжете от момчетата.

И по този начин, по какъв начин би трябвало да тълкуваме тази богиня в звездната карта?

Венера символизира обичта, демонстрира какво цените, изяснява вашето държание в обществото или вашата словоохотливост.

Нейната функционалност е да свързва. Тя дефинира вашия метод за доближаване с другите. За множеството от нас другарствата - съществуването или отсъствието им, са причина за най-големите неприятности в живота.

Венера и Ерос в реалност са двете страни на еднакъв принцип. Венера ни притегля със средствата на Ерос или посредством половото влияние, само че попаднали един път в царството на богинята, ние сме подложени на видоизменение със средствата на любовта, без значение дали го желаеме или не.

По подобен метод Венера отразява освен качествата, с които притегляте другите хора, само че и това, което ви притегля у тях, или това, което ви трансформира напълно. Тя знае тъкмо какво харесвате.

В звездната карта Венера показва женското начало у всекиго от нас, нашите благоприятни условия да се приближим до другите по прелестен и предразполагащ метод, да ги притеглим и то освен полово. Тя е там, където се таи нашата магнетичност - всичко това, което дефинираме като персонален сексапил. Глифът на Венера съставлява кръст, върху който има окръжност. Кръстът показва материалното в живота, а окръжността символизира духовния детайл, предхождащ влизането в царството на материалното. Тези два детайла демонстрират на езика на астрологията, че духовното образува материалното и го възвисява.

Венера покровителства освен основаването на хубост, само че и насладата от това дело, тъй като като се изключи че е съзидателна, тя е и признателна. Венера демонстрира по какъв начин се любуваме или възприемаме чувствеността, сексуалността, романтиката и хубостта. Тя управлява креативните и съзидателните импулси без значение дали резултатът е раждането на дете или произведение на изкуството; тя ни следи с отзивчивост, тъй като е настойничка и лечителка.

По този метод богинята ни свързва със силата на любовта. Това възприятие в никакъв случай не е принудително, то постоянно е непринудено и може да бъде обещано, само че не може да бъде взето.

От: „ Планетите на  любовта ”, М. Дж. Абади, Клодия Бейдър, изд. Хемус
Картина: „ Раждането на Венера “, Сандро Ботичели, 1482-1486, Галерия Уфици, Флоренция - bg.wikipedia.org